Диагноза и лечение на ювенилен артрит
Как се поставя диагнозата ювенилен артрит?
За поставянето на диагнозата се изисква консултация с детски ревматолог. Ювенилният артрит се поставя като диагноза при деца, при които заболяването започва преди 16-годишна възраст и продължава повече от 6 седмици. Диагнозата се основава на характерните клинични прояви (вижте раздела за симптомите). Определянето на конкретната форма (например анкилозиращ спондилит, реактивен артрит и др.) изисква анализ на специфични клинични и рентгенологични характеристики. Проследяването и лечението на тези деца трябва да се извършва от детски ревматолог.
Какви тестове се правят?
Генетичен тест за HLA-B27 има важно значение при диагностицирането на ювенилния артрит, особено когато клиничните симптоми са неясни. Важно е отново да отбележим, че по-малко от 1% от хората, носители на HLA-B27, развиват спондилоартрит, а разпространението на този генетичен маркер сред хората може да достигне над 12% в зависимост от географския регион. Освен това, активните деца и юноши, които спортуват, могат да получат травми, които наподобяват началните симптоми на ювенилен артрит. Поради тази причина диагностицирането не се основава само на наличието на HLA-B27 ген, а на съвкупността от характерни симптоми и клинични признаци.
Лабораторни изследвания, като скорост на утаяване на еритроцитите (СУЕ) и С-реактивен протеин (CRP), дават информация за нивото на възпаление и активността на заболяването. Те са полезни при проследяването на пациентите, но клиничните симптоми са по-важни от лабораторните показатели.
Рентгеновите изследвания могат да помогнат за проследяване на напредъка на заболяването и за идентифициране на нови засегнати стави. При деца, обаче, рентгеновите промени често са нормални в ранните етапи, което ограничава тяхната диагностична стойност.
В такива случаи по-добри методи за изследване са:
- Ултразвуково изследване Doppler – полезно за откриване на начални възпалителни промени при периферен артрит и ентезит.
- Ядрено-магнитен резонанс (ЯМР) – използва се за ранно откриване на възпаление в сакроилиачните стави и гръбначния стълб
Може ли да се излекува ювенилният артрит?
Това може би е най-важният въпрос, който вълнува родителите и хората, които полагат грижи за детето. За съжаление, в момента няма лечение, което напълно да излекува ювенилния артрит, тъй като причината за заболяването остава неизвестна.
Въпреки това, съвременната терапия е ефективна в контролирането на възпалителния процес и предотвратяването на необратими увреждания.
Какво е лечението?
Лечението на ювенилен артрит включва комбинация от медикаменти и физиотерапия, с цел да се запази функцията на ставите и да се предотвратят деформации. Изборът на лекарства зависи от наличните в страната и преценката на лекуващия детски ревматолог.
Използват се:
- Нестероидни противовъзпалителни средства (НСПВС) – тези лекарства имат противовъзпалително, болкоуспокояващо и температуропонижаващо действие. Те не лекуват заболяването, но помагат за контролиране на възпалението и облекчаване на симптомите. Могат да предизвикат стомашен дискомфорт и трябва да се внимава. Комбинирането на няколко НСПВС едновременно не се препоръчва, но е възможно преминаване от едно към друго при недостатъчна ефективност или поява на нежелани реакции.
- Кортикостероиди - Тези лекарства се използват за краткосрочно лечение при тежки форми на заболяването. Те могат да са за локално приложение (капки за очи) – използват се при очно засягане или под формата на инжекции – при по-тежки случаи на увеит, при тежък артрит или ентезит.
- Физиотерапията и рехабилитацията са също основен компонент от лечението, тъй като спомагат за запазване на ставната подвижност и намаляват риска от усложнения.
Други методи на лечение - Биологична терапия (т.нар болестопроменящи лекарства)Назначават се от специалист – детски ревматолог!
- Така наречените биологични средства са част от групата на болест-модифициращи заболявания (или болестомодифициращи заболявания) и се препоръчват в ранните стадии на заболяването, тъй като имат значителен ефект върху възпалителния процес.
- Ставни инжекции - Вътреставните инжекции с дългодействащи кортикостероиди се използват, когато са засегнати една или няколко стави или когато има ставна контрактура, която може да доведе до деформация. Процедурата се препоръчва да бъде извършена под седация (леко упояване) в клинични условия.
- Хирургично лечение – налага се рядко, основно при тежко увреждане на ставите, най-често в тазобедрената област. В такива случаи може да бъде необходимо поставяне на ставна протеза. Благодарение на съвременните медикаментозни методи, необходимостта от хирургично лечение е значително намалена.
- Физиотерапия и кинезитерапия - Физиотерапията играе ключова роля в лечението на ювенилния спондилоартрит (или ентезит-свързан спондилоартрит). Тя трябва да започне рано и да се провежда редовно, за да се запази ставната подвижност, мускулната сила и да се предотвратят деформации. При засягане на гръбначния стълб се препоръчват редовни упражнения за поддържане на мобилността, а в някои случаи и дихателна гимнастика.
Имат ли странични ефекти лекарствата, с които се лекува детето?
- НСПВС – най-честата нежелана реакция е стомашен дискомфорт. При необходимост могат да се използват лекарства, които предпазват стомашната лигавица. В редки случаи НСПВС могат да доведат до повишаване на чернодробните ензими.
- Кортикостероиди – продължителната употреба на високи дози може да доведе до забавен растеж, остеопороза, повишен апетит и наддаване на тегло. Затова е важно децата да се хранят балансирано и да ограничат висококалоричните храни.
- Биологични средства – могат да повишат риска от инфекции, затова преди започване на лечението се прави скрининг за някои инфекциозни заболявания, като латентна туберкулоза и хепатитни вируси. Няма категорични доказателства за повишен риск от злокачествени заболявания при деца, получаващи тези медикаменти.
Колко дълго ще продължи лечението?
Това е по преценка на лекуващия лекар на детето – детски ревматолог.
Продължителността на лечението зависи от активността и тежестта на заболяването.
- При някои пациенти артритът се контролира добре с НСПВС, което позволява ранно прекратяване на терапията (след няколко месеца).
- При други, особено при по-тежки и дългосрочни форми, е необходимо продължително лечение с т.нар базова терапия или биологични средства, което може да продължи години.
- Спиране на терапията може да се обсъди след продължителна ремисия на заболяването.
Може ли да се използва нетрадиционна терапия?
Съществуват различни алтернативни и допълнителни методи на лечение, но тяхната ефективност не е доказана. Важно е родителите да обмислят внимателно рисковете и ползите, тъй като някои от тези терапии могат да бъдат скъпи, неефективни и дори опасни.
Ако обмисляте алтернативна терапия, препоръчително е да се консултирате с детски ревматолог, за да се избегне рискът от нежелани взаимодействия с предписаните лекарства. Прекъсването на стандартното лечение може да доведе до обостряне (рецидив) на заболяването.
Колко дълго продължава заболяването? Каква е дългосрочната прогноза?
Протичането на ювенилния артрит е индивидуално за всеки пациент:
- При някои деца заболяването преминава бързо след адекватно лечение.
- При други се наблюдават периоди на ремисия и обостряне (рецидиви).
- При трета група пациенти заболяването има постоянно прогресиращ ход, като в началото обикновено засяга периферните стави и ентезите, а с времето може да ангажира сакроилиачните стави и гръбначния стълб.
Пациентите с персистиращ артрит и гръбначни симптоми са в по-висок риск от ставни увреждания в зряла възраст. В началото на заболяването обаче е трудно да се предвиди дългосрочната прогноза.
Съвременното лечение значително подобрява качеството на живот и помага за контролиране на симптомите, което намалява риска от трайни увреждания.
Статията е изготвена от доц. д-р Димитрина Михайлова
FA-11409113
1. Espinosa M, Gottlieb BS. Juvenile idiopathic arthritis. Pediatr Rev. 2012;33(7):303–313
2. Nigrovic PA, Colbert RA, Holers VM, et al. Biological classification of childhood arthritis: roadmap to a molecular nomenclature. Nat Rev Rheumatol. 2021;17(5):257–269
3. Martini A, Ravelli A, Avcin T, et al; Pediatric Rheumatology International Trials Organization (PRINTO). Toward new classification criteria for juvenile idiopathic arthritis: First Steps, Pediatric Rheumatology International Trials Organization International Consensus. J Rheumatol. 2019;46(2):190–197
4. Angeles-Han ST, Ringold S, Beukelman T, et al. 2019 American College of Rheumatology/Arthritis Foundation Guideline for the Screening, Monitoring, and Treatment of Juvenile Idiopathic Arthritis-Associated Uveitis. Arthritis Rheumatol. 2019;71(6):864–877
5. Gowdie PJ, Tse SM. Juvenile idiopathic arthritis. Pediatr Clin North Am. 2012;59(2):301–327
6. Glerup M, Herlin T, Twilt M. Clinical outcome and long-term remission in JIA. Curr Rheumatol Rep. 2017;19(12):75
7. Bos, G.J.F.J., Lelieveld, O.T.H.M., Armbrust, W. et al. Physical activity in children with Juvenile Idiopathic Arthritis compared to controls. Pediatr Rheumatol 14, 42 (2016). https://doi.org/10.1186/s12969-016-0102-8
8. Milatz, F., Hansmann, S., Klotsche, J. et al. Level and correlates of physical activity among children and adolescents with juvenile idiopathic arthritis compared to controls: results from a German nationwide prospective observational cohort study. Pediatr Rheumatol 22, 39 (2024). https://doi.org/10.1186/s12969-024-00976-2
9. Mendonca TM, Terreri MT, Silva CH, Bernardino Neto M, Pinto RM, Natour J, et al. Effects of pilates exercises on health-related quality of life in individuals with juvenile idiopathic arthritis. Arch Phys Med Rehabil. 2013;94:2093–102.
10. Baydogan SN, Tarakci E, Kasapcopur O. Effect of strengthening versus balance-proprioceptive exercises on lower extremity function in patients with juvenile idiopathic arthritis: a randomized, single-blind clinical trial. Am J Phys Med Rehabil. 2015;94:417–8.
11. Knops N, Wulffraat N, Lodder S, Houwen R, de Meer K. Resting energy expenditure and nutritional status in children with juvenile rheumatoid arthritis. J Rheumatol. 1999;26:2039–43
12. Gutierrez-Suarez R, Pistorio A, Cruz Cespedes A, Norambuena X, Rumba I, et al. Health-related quality of life of patients with juvenile idiopathic arthritis coming from 3 different geographic areas. The PRINTO multinational quality of life cohort study. Rheumatology. 2007;46:314–20.
13. Rygg, M., Ramos, F.O. & Nordal, E.B. What have we learned from long-term studies in juvenile idiopathic arthritis? – Prediction, classification, transition. Pediatr Rheumatol 23, 18 (2025). https://doi.org/10.1186/s12969-025-01070-x
14. Nishat F, Kelenc L, Berard R, Duffy C, Feldman B, Forgeron P, et al. Assessing the impact of the iPeer2Peer program for adolescents with juvenile idiopathic arthritis: a mixed-methods randomized controlled trial. Pediatr Rheumatol Online J. 2024;22(1):109.
15. McDonagh JE, Kaufman M. The challenging adolescent. Rheumatology (Oxford). 2009;48(8):872–5.