Псориатичен артрит: когато псориазисът засяга повече от кожа - връзката със ставите и метаболитното здраве
Псориатичният артрит (PsA) представлява хронично имуномедиирано заболяване, което съчетава артрит и кожен псориазис. То е второто по честота диагностицируемо възпалително ставно заболяване след ревматоидния артрит и засяга около 1% от населението. Характеризира се с непредвидим ход, изостряния и ремисии, като излекуване не е възможно със съвременните терапии – целта е постигане на продължителна ремисия.
Връзката между стави и псориазис
Псориазисът не засяга само кожата – той е свързан с възпаление в целия организъм. При част от пациентите това възпаление може да засегне и ставите и да доведе до псориатичен артрит, който причинява болка, подуване и скованост. Около 30% от хората с псориазис могат да развият псориатичен артрит, като най-често кожните симптоми се появяват първи.
Патогенеза и клинична картина
Псориатичният артрит се класифицира сред серонегативните артропатии. Това са група хронични увреждания на ставите в гръбначния стълб и други области на тялото, които се характеризират с липса на специфично антитяло в кръвта, наречено ревматоиден фактор (серонегативни). Наблюдават се разнообразни клинични форми с възможно периферно и/или аксиално засягане (спондилоартропатии) и често засягане на ноктите. Заболяването има полигенен начин на унаследяване и се асоциира с различни HLA антигени (B27, DR4 и др.), но те не се използват като диагностичен критерий. Факторите на околната среда, като травми, инфекции и операции, могат да провокират или влошат заболяването.
Метаболитен синдром при пациенти с псориатичен артрит
Какво е метаболитен синдром?
Метаболитният синдром представлява комбинация от състояния като наднормено тегло, високо кръвно налягане, повишена кръвна захар и нарушения в холестерола. Той е свързан с хронично възпаление в организма и се среща по-често при хора с псориазис. Това означава, че пациентите с псориазис имат повишен риск не само от кожни и ставни проблеми, но и от сърдечно-съдови заболявания, затова е важно редовно проследяване и здравословен начин на живот. Затлъстяването, високото кръвно налягане, високата кръвна захар и нарушният липиден профил заедно значително повишават опасността от развитие на диабет тип 2, сърдечно-съдови заболявания (инфаркт, инсулт) и атеросклероза.
Разпространението на метаболитния синдром сред пациентите с PsA варира според дефиницията, но приблизително 30% отговарят на критериите. В други изследвания честотата достига до 63%. Пациентите с PsA са изложени на повишен риск от сърдечно-съдови заболявания, като метаболитният синдром се проявява с високо кръвно налягане (66.8%), хипергликемия (42.6%) и хипертриглицеридемия (30.6%).
В проучването CARMA, включващо пациенти с PsA, 30.7% отговарят на поне три критерия за метаболитен синдром. Средната възраст е 51 години, а 45.4% са жени. Въпреки вариациите в дефинициите, авторите заключават, че честотата на метаболитния синдром при пациенти с PsA е много висока.
Клинично значение
Високата честота на метаболитен синдром при пациенти с псориатичен артрит изисква мултидисциплинарен подход – освен контрол на ставните и кожни прояви, е важно да се следят и контролират метаболитните рискови фактори. Това намалява риска от сърдечно-съдови усложнения и подобрява общото качество на живот.
Клинични препоръки при пациенти с псориатичен артрит и метаболитен синдром
1. Скрининг и диагностика
Редовно оценяване на пациентите с псориатичен артрит за наличие на метаболитен синдром – измерване на кръвно налягане, гликемия, липиден профил и обиколка на талията.
Използване на утвърдени критерии за оценка на метаболитния синдром (например ATP III, IDF), като се има предвид, че честотата варира според дефиницията.
2. Мултидисциплинарен подход
Сътрудничество с други спецаилисти, като кардиолог, ендокринолог и дерматолог за оптимален контрол на сърдечно-съдовите рискови фактори и кожните прояви.
Насърчаване на пациентите към здравословен начин на живот – балансирана диета, физическа активност, отказ от тютюнопушене.
3. Лечение и проследяване
Избор на терапевтични схеми, които контролират както ставните, така и кожните прояви, като се вземат предвид съпътстващите метаболитни нарушения.
При пациенти с повишен сърдечно-съдов риск да се избягват медикаменти, които могат да влошат метаболитния профил (например някои НСПВС и кортикостероиди).
Редовно проследяване на лабораторните показатели и коригиране на терапията, според индивидуалния риск.
4. Образование и подкрепа
Информиране на пациентите за връзката между псориатичния артрит, метаболитния синдром и сърдечно-съдовите усложнения.
Подкрепа към пациентите за дългосрочен контрол на хроничните заболявания и мотивация за промяна на рисковите фактори.
5. Ранно откриване и интервенция
Провеждане на скрининг при пациенти с псориазис за ранно откриване на признаци на артрит и метаболитен синдром.
Използване на въпросници и образни методи (ултразвук, ЯМР) за ранно откриване на ставни промени.
Тези препоръки целят да подобрят качеството на живот и да намалят риска от усложнения при пациентите с псориатичен артрит и метаболитен синдром.
Терапевтичен алгоритъм при псориатичен артрит и метаболитен синдром
1. Оценка на пациента
Оценка на активността на артрита (ставни и извънставни прояви), кожния псориазис и наличието на метаболитен синдром (кръвно налягане, гликемия, липиден профил, обиколка на талията).
Оценка на сърдечно-съдовия риск и наличието на други коморбидности.
2. Начало на терапия
При лека форма: стартиране на терапия с нестероидни противовъзпалителни средства (НСПВС), като се избягва продължителна употреба при пациенти с висок сърдечно-съдов риск.
При умерена до тежка форма или при неефективност на НСПВС: добавяне на болест-модифициращи антиревматични лекарства
При изразени кожни прояви: за предпочитане е използването на или биологични агенти с доказан ефект и върху кожата.
3. Биологична терапия
При неуспех на конвенционалните DMARDs или при тежки форми: стартиране на биологична терапия.
При наличие на метаболитен синдром: избягване на употреба на кортикостероиди и НСПВС при пациенти с неконтролиран диабет, хипертония или дислипидемия.
4. Проследяване и корекция
- Редовно проследяване на лабораторни показатели, кръвно налягане, гликемия и липиден профил.
- Коригиране на терапията според ефективността и страничните ефекти.
- При необходимост, добавяване на медикаменти за контрол на метаболитния синдром (антихипертензивни, хиполипидемични, антидиабетни средства).
5. Нелекарствени мерки
Насърчаване на здравословен начин на живот – диета, физическа активност, отказ от тютюнопушене.
Мултидисциплинарно сътрудничество с кардиолог, ендокринолог и дерматолог.
Статията е изготвена от д-р Стоян Тодоров, специалист ревматалог.
Източници:
- Psoriatic Arthritis: State of the Art Review. Coates, L.C.; Helliwell, P.S. Clin. Med. 2017.
- Enthesitis: A Hallmark of Psoriatic Arthritis. Kaeley, G.S.; Eder, L.Aydin, S.Z.; Gutierrez, M.; Bakewell, C. Semin. Arthritis Rheum. 2018.
- Early Psoriatic Arthritis: The Clinical Spectrum. Scarpa, R.; Cuocolo, A.; Peluso, R.; Atteno, M.; Gisonni, P.; Iervolino, S.; Di Minno, M.N.; Nicolai, E.; Salvatore, M.; del Puente, A. J. Rheumatol. 2008.
- Diagnosis and Intervention in Early Psoriatic Arthritis Clin. Med. 2022, Tomoyuki Hioki, Mayumi Komine and Mamitaro Ohtsuki.
- The Early Phase of Psoriatic Arthritis. McGonagle, D.; Ash, Z.; Dickie, L.; McDermott, M.; Aydin, S.Z. Ann. Rheum. Dis. 2011.
- Early Detection of Spondyloarthropathy in Patients with Psoriasis by Using the Ultrasonography and Magnetic Resonance Image Hamdy, M.; Omar, G.; Elshereef, R.R.; Ellaban, A.S.; Amin, M.. Eur. J. Rheumatol. 2015.
- Практическо ръководство по ревматология, Допълнение I, под редакция на проф. Рашо Рашков дмн.
- Textbook on Rheumatic diseases, 3th edition, Editors Johannes Bijlsma, Eric Hachulla.
- EULAR Compendium on Rheumatic diseases, 1st edition, Editor Johannes Bijlsma.
- Early Origins of Psoriatic Arthritis: Clinical, Genetic and Molecular Biomarkers of Progression From Psoriasis to Psoriatic Arthritis. Pennington, S.R.; FitzGerald, O. Front. Med. 2021.
- The STRIPP Questionnaire (Screening Tool for Rheumatologic Investigation in Psoriatic Patients) as a New Tool for the Diagnosis of Early Psoriatic Arthritis. Burlando, M.; Cozzani, E.; Schiavetti, I.; Cicchelli, S.;
- Repetto, M.; Rossotto, G.; Scaparro, E.; Parodi, A. G. Ital. Dermatol. Venereol. 2020.
- EULAR Recommendations for the the Management of Psoriatic Arthritis with Pharmacological Therapies: Gossec, L.; Baraliakos, X.; Kerschbaumer, A.; de Wit, M.; McInnes, I.; Dougados, M.; Primdahl, J.;
- McGonagle, D.G.; Aletaha, D.; Balanescu, A.; et al. Update. Ann. Rheum. Dis. 2020.
- Recent Progress in Molecular-Targeted Therapies. Honma, M.; Hayashi, K. Psoriasis: J. Dermatol. 2021.
- Efficacy and Safety of Biologics for Psoriasis and Psoriatic Arthritis and Their Impact on Comorbidities: A Literature Review Kamata, M.; Tada, Y.Int. J. Mol. Sci. 2020.
- JAK Inhibitors and Psoriatic Arthritis: A Systematic Review and Meta-Analysis. Campanaro, F.; Batticciotto, A.; Zaffaroni, A.; Cappelli, A.; Donadini, M.P.; Squizzato, A. Autoimmun. Rev. 2021.
- GRAPPA Treatment Recommendations: An Update From the 2020 GRAPPA Annual Meeting Coates, L.C.; Corp, N.; van der Windt, D.A.; Soriano, E.R.; Kavanaugh, A.. J. Rheumatol. 2021
FA-11724364