## [Диагноза и лечение на ювенилен артрит](/bg-bg/zdraven-portal/revmatologiya/yuvenilen-artrit-lechenie "Диагноза и лечение на ювенилен артрит") [Как се поставя диагнозата ювенилен артрит?](#diagnoza "Как се поставя диагнозата ювенилен артрит?") [Какви тестове са необходими?](#testove "Какви тестове са необходими?") [Лечение на ювенилен артрит](#lechenie "Лечение на ювенилен артрит") [Биологична терапия при ювенилен артрит](#biologichna-terapia "Биологична терапия при ювенилен артрит") [Странични ефекти от лечението](#stranichni-efekti "Странични ефекти от лечението") [Колко дълго продължава лечението?](#lechenie-kolko "Колко дълго продължава лечението?") [Нетрадиционни терапии при лечение на ювенилен артрит](#netradicionni "Нетрадиционни терапии при лечение на ювенилен артрит") ## Диагноза и лечение на ювенилен артрит #### Как се поставя диагнозата ювенилен артрит? За поставянето на диагнозата се изисква консултация с детски ревматолог. Ювенилният артрит се поставя като диагноза при деца, при които заболяването започва преди 16-годишна възраст и продължава повече от 6 седмици. Диагнозата се основава на характерните клинични прояви (вижте раздела за симптомите). Определянето на конкретната форма (например анкилозиращ спондилит, реактивен артрит и др.) изисква анализ на специфични клинични и рентгенологични характеристики. Проследяването и лечението на тези деца трябва да се извършва от детски ревматолог. #### Какви тестове се правят? **Генетичен тест за HLA-B27** има важно значение при диагностицирането на ювенилния артрит, особено когато клиничните симптоми са неясни. Важно е отново да отбележим, че по-малко от 1% от хората, носители на HLA-B27, развиват спондилоартрит, а разпространението на този генетичен маркер сред хората може да достигне над 12% в зависимост от географския регион. Освен това, активните деца и юноши, които спортуват, могат да получат травми, които наподобяват началните симптоми на ювенилен артрит. Поради тази причина диагностицирането не се основава само на наличието на HLA-B27 ген, а на съвкупността от характерни симптоми и клинични признаци. **Лабораторни изследвания**, като скорост на утаяване на еритроцитите (СУЕ) и С-реактивен протеин (CRP), дават информация за нивото на възпаление и активността на заболяването. Те са полезни при проследяването на пациентите, но клиничните симптоми са по-важни от лабораторните показатели. **Рентгеновите изследвания** могат да помогнат за проследяване на напредъка на заболяването и за идентифициране на нови засегнати стави. При деца, обаче, рентгеновите промени често са нормални в ранните етапи, което ограничава тяхната диагностична стойност. В такива случаи по-добри методи за изследване са: - **Ултразвуково изследване Dopple**r – полезно за откриване на начални възпалителни промени при периферен артрит и ентезит. - **Ядрено-магнитен резонанс (ЯМР**) – използва се за ранно откриване на възпаление в сакроилиачните стави и гръбначния стълб #### Може ли да се излекува ювенилният артрит? Това може би е най-важният въпрос, който вълнува родителите и хората, които полагат грижи за детето. За съжаление, в момента няма лечение, което напълно да излекува ювенилния артрит, тъй като причината за заболяването остава неизвестна. **Въпреки това, съвременната терапия е ефективна в контролирането на възпалителния процес и предотвратяването на необратими увреждания.** #### Какво е лечението? Лечението на ювенилен артрит включва комбинация от медикаменти и физиотерапия, с цел да се запази функцията на ставите и да се предотвратят деформации. Изборът на лекарства зависи от наличните в страната и преценката на лекуващия детски ревматолог. Използват се: - **Нестероидни противовъзпалителни средства (НСПВС**) – тези лекарства имат противовъзпалително, болкоуспокояващо и температуропонижаващо действие. Те не лекуват заболяването, но помагат за контролиране на възпалението и облекчаване на симптомите. Могат да предизвикат стомашен дискомфорт и трябва да се внимава. Комбинирането на няколко НСПВС едновременно не се препоръчва, но е възможно преминаване от едно към друго при недостатъчна ефективност или поява на нежелани реакции. - **Кортикостероиди** - Тези лекарства се използват за краткосрочно лечение при тежки форми на заболяването. Те могат да са за локално приложение (капки за очи) – използват се при очно засягане или под формата на инжекции – при по-тежки случаи на увеит, при тежък артрит или ентезит. - **Физиотерапията и рехабилитацият**а са също основен компонент от лечението, тъй като спомагат за запазване на ставната подвижност и намаляват риска от усложнения. **Други методи на лечение - Биологична терапия (т.нар болестопроменящи лекарства)Назначават се от специалист – детски ревматолог!** - Така наречените **биологични средства** са част от групата на болест-модифициращи заболявания (или болестомодифициращи заболявания) и се препоръчват в ранните стадии на заболяването, тъй като имат значителен ефект върху възпалителния процес. - **Ставни инжекции** - Вътреставните инжекции с дългодействащи кортикостероиди се използват, когато са засегнати една или няколко стави или когато има **ставна контрактура**, която може да доведе до деформация. Процедурата се препоръчва да бъде извършена под седация (леко упояване) в клинични условия. - **Хирургично лечение** – налага се рядко, основно при тежко увреждане на ставите, най-често в тазобедрената област. В такива случаи може да бъде необходимо поставяне на ставна протеза. Благодарение на съвременните медикаментозни методи, необходимостта от хирургично лечение е значително намалена. - **Физиотерапия и кинезитерапия -** Физиотерапията играе ключова роля в лечението на ювенилния спондилоартрит (или ентезит-свързан спондилоартрит). Тя трябва да започне рано и да се провежда редовно, за да се запази ставната подвижност, мускулната сила и да се предотвратят деформации. При засягане на гръбначния стълб се препоръчват редовни упражнения за поддържане на мобилността, а в някои случаи и дихателна гимнастика. #### Имат ли странични ефекти лекарствата, с които се лекува детето? - **НСПВС** – най-честата нежелана реакция е **стомашен дискомфорт.** При необходимост могат да се използват лекарства, които предпазват стомашната лигавица. В редки случаи НСПВС могат да доведат до **повишаване на чернодробните ензими.** - **Кортикостероиди** – продължителната употреба на високи дози може да доведе до **забавен растеж, остеопороза, повишен апетит и наддаване на тегло.** Затова е важно децата да се хранят балансирано и да ограничат висококалоричните храни. - **Биологични средства** – могат да повишат риска от **инфекции**, затова преди започване на лечението се прави **скрининг за някои инфекциозни заболявания**, **като латентна туберкулоза и хепатитни вируси.** Няма категорични доказателства за повишен риск от злокачествени заболявания при деца, получаващи тези медикаменти. #### Колко дълго ще продължи лечението? Това е по преценка на лекуващия лекар на детето – детски ревматолог. Продължителността на лечението зависи от активността и тежестта на заболяването. - При някои пациенти **артритът се контролира добре с НСПВС**, което позволява ранно прекратяване на терапията (след няколко месеца). - При други, особено при **по-тежки и дългосрочни форм**и, е необходимо продължително лечение с **т.нар базова терапия или биологични средства**, което може да продължи **години.** - Спиране на терапията може да се обсъди **след продължителна ремисия** на заболяването. #### Може ли да се използва нетрадиционна терапия? Съществуват различни **алтернативни и допълнителни методи на лечение**, но тяхната ефективност не е доказана. Важно е родителите да обмислят внимателно рисковете и ползите, тъй като някои от тези терапии могат да бъдат **скъпи, неефективни и дори опасни.** Ако обмисляте алтернативна терапия, препоръчително е да се **консултирате с детски ревматолог**, за да се избегне рискът от нежелани взаимодействия с предписаните лекарства. Прекъсването на стандартното лечение **може да доведе до обостряне (рецидив) на заболяването.** #### Колко дълго продължава заболяването? Каква е дългосрочната прогноза? Протичането на ювенилния артрит е индивидуално за всеки пациент: - **При някои деца** заболяването преминава бързо след адекватно лечение. - **При други** се наблюдават периоди на ремисия и обостряне (рецидиви). - **При трета група пациенти** заболяването има постоянно прогресиращ ход, като в началото обикновено засяга периферните стави и ентезите, а с времето може да ангажира сакроилиачните стави и гръбначния стълб. Пациентите **с персистиращ артрит и гръбначни симптоми** са в **по-висок риск от ставни увреждания** в зряла възраст. В началото на заболяването обаче е трудно да се предвиди дългосрочната прогноза. Съвременното лечение значително подобрява качеството на живот и помага за контролиране на симптомите, което намалява риска от трайни увреждания. Статията е изготвена от доц. д-р Димитрина Михайлова FA-11409113 *1. Espinosa M, Gottlieb BS. Juvenile idiopathic arthritis. Pediatr Rev. 2012;33(7):303–313* *2. Nigrovic PA, Colbert RA, Holers VM, et al. Biological classification of childhood arthritis: roadmap to a molecular nomenclature. Nat Rev Rheumatol. 2021;17(5):257–269* *3. Martini A, Ravelli A, Avcin T, et al; Pediatric Rheumatology International Trials Organization (PRINTO). Toward new classification criteria for juvenile idiopathic arthritis: First Steps, Pediatric Rheumatology International Trials Organization International Consensus. J Rheumatol. 2019;46(2):190–197* *4. Angeles-Han ST, Ringold S, Beukelman T, et al. 2019 American College of Rheumatology/Arthritis Foundation Guideline for the Screening, Monitoring, and Treatment of Juvenile Idiopathic Arthritis-Associated Uveitis. Arthritis Rheumatol. 2019;71(6):864–877* *5. Gowdie PJ, Tse SM. Juvenile idiopathic arthritis. Pediatr Clin North Am. 2012;59(2):301–327* *6. Glerup M, Herlin T, Twilt M. Clinical outcome and long-term remission in JIA. Curr Rheumatol Rep. 2017;19(12):75* *7. Bos, G.J.F.J., Lelieveld, O.T.H.M., Armbrust, W. et al. Physical activity in children with Juvenile Idiopathic Arthritis compared to controls. Pediatr Rheumatol 14, 42 (2016). [https://doi.org/10.1186/s12969-016-0102-8&nbsp](https://doi.org/10.1186/s12969-016-0102-8 );* *8. Milatz, F., Hansmann, S., Klotsche, J. et al. Level and correlates of physical activity among children and adolescents with juvenile idiopathic arthritis compared to controls: results from a German nationwide prospective observational cohort study. Pediatr Rheumatol 22, 39 (2024). * *9. Mendonca TM, Terreri MT, Silva CH, Bernardino Neto M, Pinto RM, Natour J, et al. Effects of pilates exercises on health-related quality of life in individuals with juvenile idiopathic arthritis. Arch Phys Med Rehabil. 2013;94:2093–102.* *10. Baydogan SN, Tarakci E, Kasapcopur O. Effect of strengthening versus balance-proprioceptive exercises on lower extremity function in patients with juvenile idiopathic arthritis: a randomized, single-blind clinical trial. Am J Phys Med Rehabil. 2015;94:417–8.* *11. Knops N, Wulffraat N, Lodder S, Houwen R, de Meer K. Resting energy expenditure and nutritional status in children with juvenile rheumatoid arthritis. J Rheumatol. 1999;26:2039–43* *12. Gutierrez-Suarez R, Pistorio A, Cruz Cespedes A, Norambuena X, Rumba I, et al. Health-related quality of life of patients with juvenile idiopathic arthritis coming from 3 different geographic areas. The PRINTO multinational quality of life cohort study. Rheumatology. 2007;46:314–20.* *13. Rygg, M., Ramos, F.O. & Nordal, E.B. What have we learned from long-term studies in juvenile idiopathic arthritis? – Prediction, classification, transition. Pediatr Rheumatol 23, 18 (2025). [https://doi.org/10.1186/s12969-025-01070-x&nbsp](https://doi.org/10.1186/s12969-025-01070-x );* *14. Nishat F, Kelenc L, Berard R, Duffy C, Feldman B, Forgeron P, et al. Assessing the impact of the iPeer2Peer program for adolescents with juvenile idiopathic arthritis: a mixed-methods randomized controlled trial. Pediatr Rheumatol Online J. 2024;22(1):109.* *15. McDonagh JE, Kaufman M. The challenging adolescent. Rheumatology (Oxford). 2009;48(8):872–5.*